«…Писала женщина навзрыд,
. . . . . . . . . . . . . Писала нервно...
. . . . . . . . . . . . . ...Она одна,
. . . . . . . . . . . . . Одна у дна,
. . . . . . . . . . . . . Луна в тумане не видна,
. . . . . . . . . . . . . Поражена, напряжена –
. . . . . . . . . . . . . И не сестра, и не жена.
. . . . . . . . . . . . . Печаль проста.
. . . . . . . . . . . . . Вода чиста.
. . . . . . . . . . . . . В партере заняты места.
. . . . . . . . . . . . . И слезы капают с листа…"